УСМИВКА, Недялко Йорданов

И в най-отчаяните нощи
и в най- болезнените дни
помни… не се предавай още…
Усмивката си съхрани.

Не във пресъхналите устни
по сгърченото ти лице…
Не позволявай да напусне
уплашеното ти сърце.

Страхът едва ли ще се трогне…
Но въпреки… И през сълзи
Тя, храбрата, ще ти помогне…
И затова я запази.

Когато тялото изгние
завинаги… И след смъртта…
Тя непременно ще пробие
дебелината на пръстта.

Безплътна… тихо ще проникне
във хиляди над теб души –
да се усмихват ще ги свикне
и също ще ги утеши…

Тя… Най-прекрасната зараза…
Единствената на света…
Срещу всесилната омраза…
И заедно със любовта…