Изключително рядък феномен озари българското небе на 5 ноември около 19 часа българско време и редица европейски държави, включително. Небето беше обагрено в Червено сияние, наподобяващо северното сияние, и този феномен беше фиксиран в страни като България, Сърбия, Унгария, части от Германия, Полша и други.
Според специализирания сайт Meteo Balkans гледката видяна на много места в България – Пловдив, Шумен, Бургас, Казанлък, Хасково, е именно полярно сияние и е следствие от силна геомагнитна буря.
По народно поверие, подобни явления се считат за предвестници на големи беди.
Публикации в различни социалните мрежи и сайтове твърдят, че това не е естествено явление, а е предизвикано чрез ХААРП.
А какво е ХААРП? –Това е машина за контрол на климата, времето и йоносферата.
А, наистина ли съществува такава машина?
Феноменът в небето според някои изследователи се дължи на експеримент, проведен от програмата HAARP.
Според документи на сайта на HAARP графикът на експеримента съвпада напълно с появата на червена светлина над България и други европейски страни – точно между 18:30 и 19:00 наше време.
Кога е наблюдавано преди в България ЧЕРВЕНОТО СИЯНИЕ?
Това явление е наблюдавано през 2000 г. и 2003 г.
Защо се случва ЧЕРВЕНОТО СИЯНИЕ по българските земи?
Физикът Пенчо Маркишки от Института по астрономия с НАО при Българската академия на науките и от катедра „Астрономия” във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” обяснява:
„От България такова явление може да се види само в редки случаи, след мощно изхвърляне на коронарна маса от Слънцето и то ако изригването е било в посоката, в която се намира Земята в момента.”
Силна магнитна буря докара полярното сияние над България, над 300 км в атмосферата е, затова е така ярко, обясни доц. Росица Митева от Института по астрономия на БАН
“Не е HAARP, не е Антихристът, нито е влиянието на Путин, не идва краят на света
Става дума за много рядко явление. Червената светлина, която налюдавахме, е полярно сияние, на което казваме северно, защото е в северното полукълбо”, каза и климатологът от Софийския университет проф. Георги Рачев.
снимка iStock
