Хинапът (Zizyphus zizyphus) в България e познат още като финап, дзиндзифка или китайска фурма.. Той е древно овощно ниско дърво или храст достигащо 4-10 метра, живее около 100 години, но има екземпляри на възраст до 300 години, по исторически данни е познато още преди 6000 години. Издържа през зимата на студ до – 30° C и на голяма горещина през лятото.
Това растение има от 50 разновидности, но най-полезен и извествен е Ziziphus jujuba Mill.
Естественият ареал на обикновения хинап е Източна Азия, Средиземноморието и Черноморието,
В България има места, в които са създадени изкуствени плантации от обикновен хинап главно заради вкусните и полезни плодове.
Снимка Thinkstock
Малките плодовете на хинапа са богати на много ценни за човешкия организъм хранителни вещества:
- флавоноиди,
- сапонини,
- клей,
- захари,
- белтъчини,
- киселини,
- мазнини,
- кобалт,
- йод,
- мед,
- магнезий,
- манган,
- ниацин,
- калций
- фосфор
- желязо,
- витамин А,
- витамин В2,
- високо е съдържанието на витамин C.
В листата на хинапа се съдържат голямо количество катехини, дъбилни вещества, кумаринови вещества, витамин В1, уронови киселини.
Плодовете на хинапа освен за храна се използат като лечебно средство при заболявания на дихателната и храносмилателната система. Плодовете му имат свойството да понижават артериалното налягане, да регулират холестерола, извлеци от костилките действуват седативно.
Чай от хинап е много подходящ при настинки, дихателни инфекции и други заболявания.
