0 1 min 4 години
Сподели

Джон Роналд Руел Толкин – авторът на „Властелинът на пръстените“ – умира на 81-годишна възраст в частна болница.

Толкин е роден на 3 януари 1892 година в град Блумфонтейн в ЮАР (бившата Оранжева република) от родители англичани. Баща му Артър се преместил със семейството си там заради получено повишение в банката, в която работил в Англия. През м. април 1895 година, Джон (който тогава наричали Роналд), майка му и брат му Хилъри се завърнали в Англия, а баща му останал там с идеята да се събере със семейството си когато времето разреши. Скоро след това обаче, на 15 февруари същата година, Артър починал в резултат на сериозна кръвозагуба. Той страдал и от тежка форма на ревматизъм в продължение на много месеци. Така и повече не видял своето семейство. След смъртта му семейството се преместило в Бирмингам.

През есента на 1899 г. Роналд подал молба да постъпи в училище „Кинг Едуард”, но бил приет едва следващата година. В този период майката и децата се местели няколко пъти. През 1902 г. майка му Мейбъл била принудена да го премести заедно с брат му в училище „Сейнт Филип” с цел да спести малко пари. Скоро обаче Роналд показал добри резултати в учението и успял да спечели стипендия за училище „Кинг Едуард” и отново се върнал там през 1903 г.

На 14 ноември 1904 г., Мейбъл починала след 6-дневна диабетна кома. Роналд и брат му Хилъри останали под опеката на отец Франсис Морган – свещеник в Бирмингамската оратория. В началото на 1908 г. двете момчета се преместили зад ораторията на ул. „Дъшес Роуд” №37 и Роналд започнал първата си година в Оксфорд. На 17 декември 1911 г. той получил и първата си награда в „Екситър колидж”.

Толкин постъпил в Оксфорд през 1911 г., където получавал стипендия от „Екситър колидж”. Живял в колежа в стаи, които вече не съществуват. Днес, на приземния етаж се намира магазинът „Картини и плакати на Блекуел”, но стаите над него все още приемат студенти, като входът за тях сега е отворен на улицата отдясно – улица „Търл”. През втората си година в колежа, той положил основен за тогавашното английско образование изпит. След това, поради големите му интереси към езиците, бил посъветван да запише английски през 1913 г.

През 1914 г. започнала Първата световна война. Няколко години преди това, Толкин се запознал с момиче на име Едит Брат. Те се харесали  от пръв поглед и срещите им зачестили, но отец Франсис забелязал влечението им един към друг и провел сериозен разговор с Роналд, като го посъветвал първо да завърши образованието си и след това да мисли за женитба. Той решил да послуша съвета на отеца и с Едит си обещали да се срещнат когато завърши обучението си. Така и направили. През 1915 г. Толкин завършил Оксфорд със специалност „Английски език и литература”. На 22 март 1916 г. те встъпили в брак. Веднага след това той се записал за тренировките за офицери. Скоро след това се записал в Ланкаширския стрелкови полк и заминал за Франция. При битката при Сома, Толкин станал свидетел на ужасите на войната –  там загинали и двама от добрите му приятели. Когато се разболял от окопна треска, той се завърнал в Англия до края на войната – в началото се лекувал в болница, а когато оздравял бил назначен в тренировъчен лагер.

Когато нещата се успокоили, Толкин започнал да работи по „Оксфордски речник на английския език” като лексикограф. Той първо се преместил на улица „Сейнт Джон” №50, в близост до мястото, където живял като студент. По късно той се преместил на ъгъла на улица „Алфред” №1 (улица „Пърси” в наше време). През 1917 година се родил първият син на Толкин, докато той работил по „Оксфордския речник на английския език” във старата сграда на музея „Ашмолиън” на улица „Броуд”. Сега тази сграда е музей на науката и историята.

През 1921 г. Толкин започнал да преподава „Английски език” в университета в Лийдс. Тогава семейството се преместило в къща на ул.” Алфред”, която се намирала на ъгъла с улица „Сейнт Джон”, близо до мястото където е живял преди това. Там живели три години — 1919–1921  г. Три години по-късно станал професор и в същата година се родил и третият му син Кристофър. През 1925 година, писателят се преместил в Оксфорд в качеството си на професор по англосаксонски език, като преподавал в „Пемброук колидж” в продължение на следващите 24 години.

Четири години след началото на престоя му в Оксфорд се родила и дъщеря му Присила. Когато Толкин се преместил в Оксфорд, той си купил къща на улица „Нортмур роуд” №22, където живял от 1925 до 1930 година.  След няколко години започнал писането на епичния цикъл от митове и легенди за Средната земя, известна днес като „Силмарилион”. Всъщност истината е, че Толкин започнал да пише поеми, включени по-късно в същата книга, още по фронтовете на Първата световна война, но едва тогава започнал да пише основната част от повествованието.

През 1930 година, семейството на Толкин се преместило в съседната къща на №20 където живели до 1947 г. През 1933 година Толкин разказал на децата си за странно дребно същество на име Билбо и през 1936 г. завършил „Хобит” – първата му издадена книга, свързана със Средната земя. Причината да започне тази книга била неговите деца. По времето когато започнал да пише „Силмарилион” започнал да разказва на семейството си за този измислен от него свят, но децата му не го харесали много поради сложността на историята, която била изпълнена с героични битки и събития, трудно разбираеми за малко дете. Поради тази причина започнал и писането си върху „Хобит”, която била публикувана от издателство „Стенли Ънуин”. Книгата се оказала толкова успешна, че сър Стенли — собственикът на издателството, скоро попитал за продължение. През 1945 г., Толкин станал професор по английски език и литература в „Мертън колидж”. На улица „Мейнър” №3, Толкин и неговата съпруга живели от 1947 до 1950 г. Къщата била собственост на „Мертън колидж”.

Това е друга къща на „Мертън колидж”, където Толкин живял от 1950 до 1953 г. Тя се намира на улица „Холиуел” №99. Основна част от текстовете по „Властелинът на пръстените” Толкин бил написал още преди началото на Втората световна война, но издал „Задругата на пръстена” и „Двете кули” чак през 1954  г., а „Завръщането на краля” — година по-късно. През 1957 г., Толкин отпътувал за Америка, където отишъл по покана на няколко университета, от които получил различни награди като признание за неговия талант и принос към развитието на англоезичната литература. След това той побързал да се върне в Англия, тъй като жена му Едит била болна. Толкин се пенсионирал и спрял да преподава като професор през 1959 година. През 1965 г. „Властелинът на пръстените” бил издаден в САЩ. През 1968 г., семейството на Толкин се преместило в Пуул на улица „Сандфийлд” №76. През 1971 г. съпругата му Едит Брат починала и Толкин се върнал в Оксфорд, където живял в общежитие на улица „Мертън” №21.

Джон Роналд Руел Толкин починал на 2 септември 1973 г, на 81-годишна възраст, в частна болница в Борнмът, преди излизането на „Силмарилион”, която била редактирана и довършена от сина му Кристофър и публикувана през 1977  г.

През годините Толкин се запознал с К. С. Луис. Двамата – заедно с други техни приятели – сформирали група, наречена„Инклингите”. Те често се събирали заедно за да почетат своите произведения един на друг. Любимото им място за срещи било кръчмата „Орел и дете”, която хората познавали като „Птицата и бебето”. По времето, когато се сформирала групата на „Инклингите” Толкин работил в новата сграда на „Магдалин колидж” в Борнмът. С К. С. Луис в началото се срещали в една от стаите на „Магдалин колидж”. Стаята, използвана във филма „Земя на сенките” не е истинската (тъй като тогавашния собственик не разрешил заснемането на филм там), но другата е идентична на тази от Сейнт Грегъри. Освен „Птицата и бебето”, Толкин имал и друга любима кръчма — „Зеленият дракон”.

Докато живял на улица „Мертън”, Толкин имал любимо дърво. То се намирало в ботаническата градина срещу „Магдалин колидж”.

Една от църквите, където Толкин често ходел, се намирала на улица „Уудсток”. На същата улица се намирала и друга църква, в която ходел — „Сейнт Алойшъс”.

През 1992 г. се навършиха сто години от рождението на Толкин. Асоциациите „Митопея” и „Толкин” засадиха две дървета близо до мемориала му в университетския парк на Оксфорд. Това са захарист клен и бял салкъм, символизиращи Телперион и Лаурелин — двете митически дървета, съществували в зората на Толкиновата вселена и описани в „Силмарилион”.

Източник: Обекти

Снимка Konstantin Kuznetsov / Shutterstock

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *