На 8 февруари 1952 г. Елизабет II е обявена за кралица на Великобритания.
Елизабет II е родена на 21 април 1926 г. Тя е по-голямата от двете дъщери на Джордж VI и Елизабет Боуз-Лайън. През 1947 г. се жени за далечния си братовчед Филип Маунтбатън. Имат 4 деца: Чарлз (принц на Уелс), принцеса Ан, принц Андрю и принц Едуард. Елизабет управлява от 1952 г.
Менюто за дълголетие на кралица Елизабет II
В началото на 1952 година Елизабет и Филип тръгват на визита в Австралия и Нова Зеландия през Кения. На 6 февруари 1952 г. те тъкмо са се прибрали в кенийската си резиденция, когато пристига вестта за смъртта на краля и, следователно, възкачването на Елизабет на трона. Филип съобщава новините на новата кралица. Мартин Чартърис я моли да си избере тронно име, но тя избира да си остане „Елизабет“. Тя е обявена за кралица във владенията ѝ и кралската свита бързо се прибира във Великобритания. След това тя и херцогът на Единбург се преместват в Бъкингамския дворец.
С възкачването на Елизабет на престола изглежда сякаш кралската династия ще започне да използва името на мъжа ѝ, ставайки Маунтбатън, в съответствие с обичая жената да приема фамилията на мъже си след брак. Британският министър-председател, Уинстън Чърчил, и бабата на Елизабет, кралица Мери, поддържат запазването на династията Уиндзор и така на 9 април 1952 г. Елизабет издава указ, гласящ, че Уиндзор ще продължи да бъде името на кралската династия. Херцогът се оплаква: „Аз съм единственият мъж в страната, на който не е позволено да даде името си на децата си.
