Пинк е родена като Алиша Бет Мур на 8 септември 1979 г. в гр. Дойлстаун, щат Пенсилвания, САЩ, в семейството на Джудит Мур (медицинска сестра от еврейски произход) и Джеймс Мур-Младши (военен ветеран от Виетнам, католик). Има с две години по-голям брат – Джейсън. Любовта ѝ към музиката е силно повлияна от баща ѝ, който в детството ѝ често свирел на китара, изпълнявал заедно с нея собствени и популярни парчета, и самият той мечтаел да е рок-звезда. Алиша прекарва ранните си години във фамилната къща в Дойлстаун, където още от дете се изявява с участия в местни артистични програми и конкурси. През 1987 г. родителите ѝ се развеждат, като 8-годишната Алиша и брат ѝ остават под попечителството на майката. Съкрушена от съпътстващите развода семейни скандали и раздялата с баща си, тя намира утеха единствено в музиката. Поверена на целодневно работещата си майка, тя навлиза в тежък тийнейджърски период. Започва да пуши още на 9 г., на 12 експериментира с различни видове дрога, на 14 вече се бори с алкохолната зависимост, прекратява обучението си в местната гимназия, често задържана в местния полицейски участък за различни вандалски и криминални прояви, разпространение на дрога, кражби и др. „Толкова пъти съм била на крачка от смъртта като малка. Опирали са ми пистолет в главата, и какво ли още не. Има толкова много деца без мечти и цели в живота, които лесно могат да се забъркат в разни опасни престъпления. Аз лично съм погребвала приятели. Родителите ми се опитваха да ме изправят някак, но все не им се получаваше. Никой не можеше да ми дава акъл. На всекиго казвах: Че какъв си ти? Можеш да ме целунеш отзад.“ – спомня си Пинк. Отхвърлена от обществото и отчуждена от собствените си родители, тя се затваря в себе си и намира отдушник на чувствата си в страстта към изкуството. Поради неконтролируемото ѝ поведение и непрестанните конфликти с майка ѝ, Алиша е изгонена от дома си и на 15-годишна възраст се мести при баща си и новото му семейство във Филаделфия. Снимка: Getty През тежката емоционална криза, в която изпада след развода на родителите си, и мрачния пубертет, единственото, което я крепи, е музиката. Силно влияние върху вдъхновението ѝ оказва творчеството на Линда Пери (4 Non Blondes), Джанис Джоплин, Бет Мидлър, Стивън Тайлър (Aerosmith), Фреди Меркюри (Queen), Били Джоел, Мадона, Майкъл Джексън, Indigo Girls, Дон Маклийн, 2Pac, Notorious B.I.G. и др. Още от дете Алиша се изпълнява кънтри песни на събиранията, провеждани в Дойлстаун в чест на ветераните от Виетнам, и пее госпъл в хора на местната баптистка църква. На 13-годишна възраст тя се присъединява като вокалистка към тийнейджърската пънк-рок банда „Middleground“. За няколко месеца „Middleground“ добиват популярност и печелят няколко конкурса на локално ниво, но след загуба на надпяване с конкурентна банда – „The Jetsists“, групата претърпява перипетии и се разпада. По-късно, след преместването при баща ѝ, 15-годишната Алиша се впуска в нощния живот на Филаделфия. Една вечер се качва на сцената в един от местните клубове и привлича вниманието на посетителите с кавър на Мери Джей Блайдж. Афроамериканската публика е очарована от диапазона на пеещото соул бяло момиче. От този момент нататък тя бързо набира популярност на местната клубна сцена, изоставя тежкия тийнейджърски период зад гърба си и се отдава изцяло на певческите си изяви. Снимка: Getty Признание за музикалните дадености на Pink е фактът, че тя е на 12-то място в залата на славата на музиката на Великобритания за 21-ви век, а вокалните й умения са сравними с тези на покойната Janis Joplin, която е сред идолите й. Когато през 1999 г. нашумя със своя първи самостоятелен сингъл „There You Go“, в клипа към песента Pink се появи с ярко розов цвят на косата. Затова никой не се запита дали зад професионалния й псевдоним стои нещо друго, различно от цвета на косата й. Когато обаче през 2001г. тя се появи с руса коса, всички започнаха да задават въпроса – „Ама как така? Нали си Pink, защо си руса?“. Въпреки очевидната прилика между псевдонима и цвета на косата й, истината е друга. Носеха се различни слухове, според един от които тя получава прякора си на летен лагер, където някой смъкнал панталоните й и тя порозовяла цялата. Официалната версия е, че тя взаимства името си от прословутия герой Mr. Pink от филма на Куентин Тарантино „Глутница Кучета“. Според нея и нейните приятели, те имат сходни характери, тъй като и двамата били крайни личности. Снимка: Getty През пролетта на 2001 г. Pink работи заедно с рапърката Lil’ Kim, R&B изпълнителката Mya и Кристина Агилера върху песента на Labelle от 1975 г. Lady Marmalade. Продуценти на парчето са Rockwilder и Missy Elliott. Песента е включена към саудтрака на филма “Moulin Rouge” на Baz Luhrman. Lady Marmalade заема челна позиция в Billboard Hot 100 и печели награда Грами – първата за Pink, за най-добро поп-сътрудничество. Песента има успех и в Австралия, където саундтракът се превръща в най-продавания албум за 2001 г. В края на годината Pink решава сама да се заеме със собствената си кариера, защото имиджа, който й е налаган до момента, не й харесва. Снимка: Getty С цел да се развие като по-сериозен музикант и автор на песни, тя търси помощта на бившата вокалистка на 4 Non Blondes, Linda Perry. Заедно те написват повечето от песните във втория албум на Pink – M!ssundaztood (2002 г.). Още в първия сингъл – Get the Party Started, се усеща по-стабилното поп-рок звучене на албума. Следващите сингли от албума Don’t Let Me Get Me, Just Like A Pill и Family Portrait, също се радват на популярност. През 2003 г. певицата записва сингъла Feel Good Time към “Charlie’s Angel’s: Full Throttle”. Парчето е сред първите 60 в класацията Hot 100 Singles на Billboard. През същата година Pink издава нов албум Try This. Той достига Топ 10 на класациите в Америка, Великобритания и Австралия. Въпреки че синглите Trouble и God Is A DJ не се котират добре в родината й, Trouble все пак й донася втора награда Грами. В началото на 2006 г. Pink издаде албума I’m Not Dead, чийто първи сингъл Stupid Girls покори класациите. През 2001, Пинк се запознава с професионалния мотоциклетист Кари Харт. След години партньорство, на 7 януари 2006 сключват брак в Коста Рика. След месеци спекулации за развода им, през 2008 тя потвърждава това с песента „So What?“. През февруари 2010 тя обявява че
