Според изследване през 2016 г. в САЩ лекарските грешки се нареждат на трето място като причина за смъртни случаи след сърдечно-съдовите заболявания и рак.
Това бе съобщено от акад. Владимир Овчаров на семинар за журналисти на тема „Лекарска грешка или неблагоприятен изход от лечение?“, който се проведе в Правец.
Семинарът бе открит от д-р Асен Меджидиев, председател на Столична лекарска колегия на БЛС, която бе организатор съвместно с Факултет по обществено здраве при Медицински университет София.
Д-р Меджидиев обърна внимание на безпокойството, което будят лекарските грешки и неблагоприятният изход от лечение. Той наблегна, че терминът „грешка“ е неправилен, тъй като само съдът може да постанови вина. Но добави, че БЛС настоява да му се даде законова възможност да отнема лекарски права при нарушения.
Изказване имаше и д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на БЛС, който говори за необходимостта от доверие между лекар и пациент.
„Има изследване, че всеки мозък прави 8 грешки дневно. Лекарите взимат много решения всеки ден, нормално е да има грешки. Затова трябва да бъде създадена култура на безопасност и да се предприеме организирано обучение на лекарите въз основа на инцидентите, както и да се създадат ресурси за преценка“, заяви акад. Овчаров в своята презентация.
Според академика източниците на грешки са: човешкият фактор; нивото на знание; проблеми в системата; небрежност; комбинирани причини и недобросъвестност. Той представи и видовете медицински грешки и тяхното процентно съотношение.
„Много малко се знае за извънболничната помощ. Никой не очаква лекарят да е непогрешим. За съжаление няма истинска и реална дефиниция за лекарска грешка. Например всеки организиъм реагира индивидуално на едни и същи лекарства. Също така 20% от лекарствените дози в болницата са сбъркани“ обобщи академикът.
Причините за лекарска грешка могат да бъдат неопитност; нови процедури; 5% от болничните листа са с нечетлива информация; при спешно състояние лекарите имат ограничена информация за здравословното състояние на пациента; голям брой пациенти. Част от лекарските грешки се дължат на системата в болницата. Повечето грешки са грешки на мисленето, техническите са малка част от неправилните диагнози.
Участие в семинара взе и адв. Иван Сотиров с тема: „Правни аспекти на неблагоприятен изход от лечението“.
„Не приемам лекарската грешка като термин. Трябва да се прецизира правната уредба. В ЕС съществуват системи за отчитане на медицинските грешки. За съжаление в България няма регистър на лекарските пропуски“, заяви адв. Сотиров.
Според адвоката лекарските грешки трябва да се разгеждат в два аспекта: системна и персонална. Освен това Етичните лекарски комисии нямат правомощия по взимането на решения, свързани с правилата на добра медицински практика. Очаква се такива да бъдат въведени от Министерство на здравеопазването за всяка специалност, а етичните комисии да бъдат включени в разследването. В България се съдят лекарите, но е възможно и да се осъди лечебното заведение.
Семинарът завърши проф. Николай Габровски, зам.-председател на БЛС, който даде предложение към журналистите: „Потърсете истината. В повечето случаи лекарите са добронамерени професионалисти. И те са хора. И имам молба: не правете обобщения, ако е възможно“, призова проф. Габровски.
