Виктория Милчева: Поетеса и журналист съм от интелектуално потекло.

Сподели

·         Какво би споделила за теб?


Поетеса и журналист съм от интелектуално потекло. Аз съм пряка потомка на поети, писатели и журналисти. Стиховете ми изпълват душата ми с нежност и красота. През свободното си време обичам да бъда със семейството си. Ходим на разходки с мъжа ми и децата в София и в различни кътчета на България. Последно бяхме до Стрелча и до село Балчин. В село Балчим се раходихме по еко патеката и разгледахме крепоста Цари мали град. Моето хоби е да събирам магничета от местата, на които сме ходили.

Каква е основна ти мотивация да пишеш и как започнахте да се занимаваш с писането?

Започнах да пиша в ранна детска възраст. Първото си стихотворение написах през 1994 г. то се казва „Агънце”. Причина да почна да пиша няма. Винаги ми е идвало отвътре. Понякога имам период пиша, а после с месеци един ред не мога да напиша. Много е важно моментната нагласа и вътрешното емоционално състояние. Стихотворение може да се роди от една глетка, тъжни или весели емоции, както и от интересна тема на даден конкурс. Това,че съм наследничка на творци не значи, че моите произведения си приличат с техните. Всеки от нас си носи своята дарба. В свободното си време много обичам да чета книги. Това също ми помага в живота и в произведенията ми.

Кои са твоите вдъхновители и кой писател ти оказва най-голямо влияние върху творчеството ти?

Моите вдъхновения са мъжа ми и децата ми. За тях съм написала едни от най-хубавите си стихотворения. Когато бях на Албена четиресет дни заради дъщеря ми написах едни от най- хубавите си стихотворения. Там природата е страхотна и е изключително спокойно. Докато я чаках по време на снимките или си почивахме в хотелската стая пишех стихове. През този период написах и няколко текста за песни.

Кои са най-големите предизвикателства, пред които се изправяш като писател, и как ги преодолявали?

За мен най-голямото предизвикателство е когато пишеш за деца. Не всеки успявада пише за най-малките. Изисква се огромна дарба, освен труд и нюх. Трябва да влезеш в съзнанието на детето. Защото детето е най- големият ти критик. Никога не съм писала  за престиж, пиша за децата. Лошото е, че нито творците за деца, нито детските книги се смятат за „медийно интересни“. Мечтая втората ми лична книга да е за деца. Първата ми стихосбирка с любовна лирика „Обичай ме навеки” излезе през 2019 година и в момента е на онлайн пазара. Не бързам когато успея ще издам следващата си книга.

Какво те вълнува най-много при писането? Кои са темите или идеите, които те вълнуват и намират отражение във твоите произведения?

Имам си една мечта –да пиша така красиво, както пишат в онези прекрасни автори, които четем от миналото. Искам светът, който създавам в моите стиховме да докосва сърцата на всеки един читател. Пишейки моите творби аз бягам от  заобикалящата ни реалност и влизам в един мои вътрешен свят, защото заобикалящата ни  реалност напоследък е толкова жестока. Колкото повече порастваме, толкова повече осъзнаваме сериозността на всичко, което ни заобикаля, а още повече на „нищожността“ ни – та ние сме само една малка частица от прекрасната Вселена, създадена перфектна, пълна, уникална. Затова когато творя аз искам да създавам красота и да бягам от реалността, която ни обгражда

Каква е твоята гледна точка относно взаимодействието между писателите и читателите? Колко важно е за теб да имаш обратна връзка от своите читатели?

Според мен един писател си е свършил добре работата, когато неговото произведение или неговите произведения биват четени. Въпреки, че всеки един читател има различни предпочитания. Аз получавам удолетворение, когато разбера,че съм си свършила добре работата и на отсрещната страна им е харесало, това което съм написала.

Каква роля играе личният опит и наблюденията произведения ти? До каква степен използваш автобиографични елементи във текстове ти?

С годините виждам разликата ми от първите ми стихотворения и тези които в момета съм ги създала. Разлика има, но има и душевно развитие, и натрупан опит. Никога не съм спазвала строгите форми, рими и ритъм. Аз имам мои вътрешен ритъм, които на някои може да се харесва, а други може да не го удобряват. Важното е, че аз така го усекщам, когато пиша. Дали се е получил сполучлив продукт не съм, тази която да дава оценка, а драгият читател.

Как би описала своя стил на писане и как се стараеш да го уникализираш?

Всеки от нас с раждането си е по своему уникален и не си прилича с другия. Съответно всеки един творец има свои начин на писане и това го прави уникален. Моят стил на писане е вдъхновен от моето вътрешно моментно състоятие.

Виктория и семейството й

Кои са твоите най-големи професионални постижения като писател и какви цели имаш за бъдещето?

През тази година произведението ми „Черно море” бе участник в конкурса: За местата ни любими, тук от нашето море, с приключения и рими да напишем редове . Получах грамота от сайта „ Откровения” в конкурса и стихотворението е на първо място. През иминалите години съм получила награди от: „Маратон на четенето 2021“. Грамота от Народно читалище „Просвета 1927“Варна . Поетична награда от Международен поетичен конкурс АнконаИталия. Национален поетичен конкурс „Есенни щурци“. Kметсто Горски изворНродно Читалище „Пробуда 1896“село Горско изворобщина Димитровград. В годините имам няколко награди от „Европейски срещи“ за поезия и франкофония от Асоциацията за Европейски срещи и Европоезия в категория за европоезия в ПарижФранция. През 2019 година дарих част от библиотеката си на Народно читалище „П. К. Яворов – 1920“, в район Слатинакв. Гео МилевСофия. Така подпомогнах развитието и обогатяването на културния живот в кв. Гео Милеврайон Слатинаград София, в най-старото читалище в района. Имам награда и от  V-те журналистически награди V.I.P. MEDIA AWARDS 2015 на VIP COMMUNICATION Agency. В номинации за онлайн медии в категория „Медия мост между Българите в страната и чужбина“ за сайта „България без граници“. Имам награда на и от поетичен конкурс Алдо Моро в ЛечеИталия.

Имам една лична книга и в няколко съм съавтор. Имам участия в алманаси в години с мои стихотворение. След време мечтая да си издам и другите произведения в книги, но с време само да сме живи и здрави

 

Какви съвети би дала на начинаещи писатели, които искат да развият своето творчество и да станат публикувани автори?

Бих ги посеветвала да бъдат себе си ,да се развиват и да творят без да спират.

 

Какво последно търси в Google?

Аз много обичам да чета и често съм в гугъл. Последно четах за киселото мляко на Мермерски и за една корейска козметика. Другото е обичам да си свалям онлайн книги и да чета по време на път като се прибирам от работа. Обичам историческа литература, но и драматургия. Много ми допадат някой шветски и немски автори.

Коя твоя творба би споделила със За теб?

Научих си урока 

В черепа ми се въртят всякакви мисли

за живота ми нелек, но собствен,

за светлина, за надеждата, за добро

и всеки житейски път, научен урок.

Душата ми е красива със ярка светлина,

дори да има много болка в сърцето.

Тъга ме обзема, чувствам се безсилна,

но ще разреша всичките проблеми някой ден.

В мислите ми нахлува нежна вълна

със топлината на свирещото пиано,

наслаждавам се на приказния залез

и вдигам наздравици за здравето наше.

Защото има любов и надежда в нас,

а добрите думи и жестове са ни дар,

те не могат да бъдат преброени,

но са вдъхновение за сбъдната мечта.

 В черепа ми нахлуват разнородени мисли

зареждат ме в изобилие със сили.

Научих си урока, не трябва да се доверявам

внимателно всеки момент да оценявам.

Прекрасен е животът, ако кажем истината,

но нямаме отговори на всички въпроси!

Животът е тъжен, ако изчезва любовта

и от край до край около нас е изпълнено с лъжа!

Някои хора издумват, че животът е гаден,

други хора мълвят че животът е красив!

Животът е изпълнен с тъга и щастие,

което го прави още по-истински приказен.

Животът е гнездо на красиви мигове,

но и дом на най-лошите кошмари.

Близките ти могат да бъдат твойте врагове

внимавай, някой може да ти удари шамари.

Живеем във свят преизпълнен с промени,

които водят към предизвикателства,

зареждат ни изпълнени с усмивка,

остават ни само хубави спомени!

 Автор: Виктория Милчева