На 7 август имен ден празнуват всички, които носят името Валери, Валерия и Марин. На този ден църквата почита Св. мъченици Марин и Астерий. В дните на езическите царе Валериан и на неговия син Галиен в Рим живял един честен и добродетелен велможа, на име Астерий, който изповядвал Христовата вяра. Той бил знатен и богат човек и се ползвал с благоразположението на царете. По време на гоненията, които бил повдигнати срещу Христовата Църква, Астерий строго пазел благочестието, без да крие своята вяра в Господа Иисуса Христа. Веднъж, когато се намирал в пределите на Палестина, свети Астерий дошъл в град Кесария Филипова, известен у финикийците под името Панеади. В този град, населен с идолопоклонници, имало обичай да се извършва езическо празненство близо до извора, изтичащ от планината Панеас. Оттук, предполагат, води началото си и река Иордан. В деня на този празник принасяната на беса жертва ставала невидима: обитаващият там бяс похищавал жертвата, скривайки я от очите на хората и заслепените от заблуждението си езичници прославяли тази бесовска измама като велико чудо. Христовият раб Астерий, като присъствал на самия бесовски празник, не могъл да не изпита болка в сърцето си заради заблуждението и душевната слепота на прелъстения народ. Той повдигнал очите си към небето, издигнал ръце и с вяра се помолил на Христа Бога да изгони беса, който прелъстявал народа. И бесът на часа бил прогонен от Божията сила, и бесовското чудо се прекратило: всички виждали с очите си жертвата, тя вече не се скривала както по-рано и не ставала невидима. А когато чудото престанало да се извършва, вече не се извършвало и празненството, тъй като езичниците престанали да се събират при изворите. Така молитвата на свети Астерий, съединена с вяра, очистила това място от бесовската сквернота. А неговото страдание за Христа, по Божие усмотрение, станало по следния начин. В другата Кесария – Кесария Палестинска – живеел един знатен и богат воин на име Марин, но той бил още по-благороден чрез вярата си в Христа и още по-богат – чрез добрите си дела. Другарите му в полка го подтиквали да заеме мястото на стотника, което останало свободно след смъртта на заемащия го преди това воин. Докато Марин се готвел да го заеме, друг един войник, който му завиждал и сам желаел да стане стотник, отишъл при съдията Ахеос. Той открил на съдията, че Марин, бидейки християнин, не желае да принася жертви на боговете и на изображенията на царете, а поради това – добавил доносчикът – такъв човек, по силата на римските закони, не трябва да се поставя за стотник. Съдията призовал Марин и го попитал каква вяра изповядва. Като чул от него, че е християнин, му дал три часа, за да размисли: да избере живота или смъртта. За свети Марин имало два пътя: или да принесе езическата жертва и да остане жив, или да умре за изповядването на Христовата вяра. В това време епископът на Кесария Палестинска Тетеик дошъл при Христовия изповедник и го завел в църквата, като му дал душеполезни наставления. След това, като влязъл заедно с него в светия олтар, епископът, посочвайки с ръка светото Евангелие и воинския меч, с който бил въоръжен Марин, казал: – Избери едно от тия две неща, достойни мъжо: или да носиш този меч, за да служиш временно на земния цар, а след смъртта си да получиш вечна погибел, или – да станеш воин на небесния Цар, да положиш душата си за Неговото пресвето Име, което е написано в тази книга, и да царуваш заедно с Него в безкрайните векове. Свети Марин посочил светото Евангелие и с гореща любов го целунал, показвайки, че е готов да отиде на смърт заради Христа. Тогава епископът му казал: – Прилепи се с цялата си душа към Бога и укрепяван от Неговата сила, приеми това, което сам избра за себе си. След това отпуснал свети Марин с думите: – Иди си с мир. Когато свети Марин излизал от църквата, глашатаят стоял при вратите на съда и високо призовавал Марин по име, тъй като трите часа вече били изминали. Като влязъл в съдилището, свети Марин по-безстрашно и отпреди изповядал, че е християнин, пред всички прославил Христовото име и порицал езическото нечестие. Съдията произнесъл смъртна присъда, след което светият мъченик бил изведен извън града и обезглавен. На неговата мъченическа кончина присъствал свети Астерий, който по Божие устроение в това време пристигал в града. След страдалческата смърт на свети Марин, той снел от себе си скъпоценната си одежда и обвил в нея честното тяло и главата на мъченика и като го занесъл на раменете си до определеното място, сам го погребал с чест. Затова и самият той се удостоил с мъченически венец. Нечестивите езичници го заловили и му отсекли главата[30] и по такъв начин свети Астерий, заедно със свети Марин, предстанал в лика на светите мъченици пред небесния Цар – Христа. Това станало при царуването на Галиен, който наследил престола след гибелта на своя баща Валериан. Заради кръвта на множеството християни, която пролял, Валериан бил наказан от Божия гняв: по време на сражение с персите, те удържали победа над римляните и той попаднал в плен на персийския цар Саворий. Отвели го в Персия и там Валериан служел като стъпало на Саворий, когато той се качвал на коня си. При това Валериан не можел да бъде откупен от позорния плен: Саворий не желаел да го размени за никакви съкровища, скъпейки тази слава, че имал възможността да стъпва върху шията на римския цар. След като продължително издевателствал над Валериан, персийският цар накрая заповядал да му одерат кожата пред целия народ и да го посипят със сол. Така зле погинал злият, започвайки вечните мъки още в този живот. Тази гибел на неговия баща уплашила Галиен. Той познал в нея Божието наказание заради безмилостното проливане на християнската кръв. Затова Галиен издал указ за всички области на Римската държава, който нареждал да се прекрати гонението срещу християните и да се разреши на епископите свободно да управляват своите църкви. Но преди указът да достигне в Кесария Палестинска, светите Марин и Астерий приели мъченическа смърт за Христа и влезли в радостта на своя Господ и нашия Владика Иисус
