Ванилия – ароматна подправка

Сподели
  • 10
    Shares

Ванилията е позната още на древните ацтеките. Те са я наричали tlilxochitl, което означава черно цвете. Ацтеките са използвали ванилията за ароматизиране на стимулираща шоколадова напитка от какао, мед, гореща вода и лют червен пипер.
Родината на ароматната подправка е Мексико по точно влажните тропически гори на Мексико. Пренесена е и се отглежда в Мадагаскар, Мартиника, Таити, Хавайските и Коморските острови, Гваделупе и Шри-Ланка.
Първият европеец усетил вкуса и аромата на ванилията се предполага, че е било през 1502 г. от Христофор Колумб по време на последното му, 4-во пътешествие.
През 1602 г. придворният фармацевт на английската кралица Елизабет I открива, че ванилията може да се използва за ароматизиране на печива.
Френските аристократи са въвели модата да се употребява ароматизиран с ванилия тютюн.
Ванилията е многогодишно тревисто растение от семейство Orchi-daceae с дължина до 20 м. Растението е с виещи се стебла и въздушни корени, с овални, месести тъмнозелени листа. Цветовете са едри, жълтозелени и се разтварят само за един ден. Опрашват се само от един вид пчели от рода Melipona и определен вид колибри, живеещи само в Мексико. Заради формата на цвета си се опрашва около 5% от цветовете.

През 1836 г. белгийският ботаник Чарлс Морен открива, че цветовете не се опрашват и е необходима човешка намеса, където ванилията е пренесена в европейските страни.
Ванилията се води една от най-скъпите подправки след шафрана и кардамона. Ръчното опрашване и допълнителната ръчна обработка и ферментация определя високата цена на подправката. Ванилията започва да дава плод на третата година след посаждането и в продължение на 35-40 години.
Плодовете (шушулките) се берат зелени и се подлагат на ферментация, при което добиват тъмнокафяв цвят, а по повърхността им се образуват кристалчета ванилии с характерен приятен аромат. Освен ванилии плодовете съдържат още полизахариди, смоли, дъбилни вещества и др.
Търговските видове ванилия обаче се различават по географския си произход. Най-добрата е мексиканската ванилия. Шушулките и достигат 25-30 см дължина. Бурбонската или реюнионската (отглеждана на остров Réunion) е с една трета по-къса от мексиканската и е с по-тъмен цвят. Цейлонскта и явайската се характеризират с подобни свойства. Шушулките на ванилията от остров Маврикий са с дължина около 15 см. По-светла е от мексиканската и има по-слаб аромат. Таитянската е с червеникаво оцветяване и с дължина 12-14 см. Като подправка тя е значително по-евтина от другите сортове. Ванилията е много трайна подправка. При правилно съхранение може да се съхранява повече от 36 години.

Ванилията действа върху храносмилателната система, засилва отделянето на жлъчка. Използва се широко в сладкарството за ароматизиране на кремове, сладоледи, напитки, сладкиши, сладки сосове, какао, шоколад. Ванилия се добавя в алкохолни и безалкохолни напитки. Широко се използва в хранително-вкусовата промишленост за ароматизиране на сладка, конфитюр, сладоледи и др.


Като лечебно средство днес ванилията не се прилага. Понякога се използва във фармацевтичното производство за ароматизиране на някои лекарства.
Истинската ароматна подправка не е това, което масово ни предлагат магазините.Ванилията, която е в магазините под формата на бял прах е синтетически ванилин, който е евтин и удобен за употреба, но неговият аромат не може да се сравни с този на естествената подправка.

Снимка pixabay.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *