Весела Велин : Мисията ни в школата по Айкидо е освен тялото, да развиваме и характера на трениращите.
Весела Велин притежава IV дан (най- високата степен по Айкидо, която се придобива с технически изпит). Тя е една от малкото жени, които я притежават и една от малкото българи, които имат защитена дан степен в Япония, Хомбу Доджо – световната Айкидо централа. Това се случва след едномесечно интензивно обучение там. Започва да тренира Айкидо на 9 години в Сливен, при сенсей Радостин Маринов. Като студентка в София тренира в школата на сенсей Ивайло Петров. Усещайки преподавателската работа като достигнат момент в своето развитие, през 2014г. започва да преподава към „Айкискул“, а през 2015г., заедно с Владимир Велин основават самостоятелно Доджо.
Има висше образование като Ландшафтен архитект, но избира да се посвети професионално на дейността в Доджото, тъй като я намира за по-ценна в личен план. Запазва интереса към градинарстването и устойчивият начин на живот и продължава да черпи вдъхновение от природата в различните аспекти на своята дейност. Не спира да надгражда своите технически умения чрез участие в Айкидо семинари като успоредно развива компетентности за преподаването, работата с хора, управлението и развитието на цялата организация.
1. Със съпруга Ви преподавате Айкидо предимно на деца. Защо предпочитате да работите предимно с деца?
Мисията ни в школата е освен тялото, да развива и характера на трениращите. Да помагаме в дисциплината и възпитанието. А когато говорим за дисциплина и възпитание – тези, които имат много много нужда и тези, на които най-много можем да въздействаме са децата.
2. Каква е ролята на Айкидото в израстването на децата ни ?
Айкидо, като всяка спортна дейност възпитава силен дух и характер. Като всяко бойно изкуство учи на дисциплина. Това, което е уникално за Айкидо е, че в него няма спаринги и състезания. С човека отсреща не сме противници, а сме партньори. Това е една уникална система, която учи децата, не да се състезават и да се съпротивляват, а да бъдат Заедно. На фона на ужасно състезателния свят, в който живеем, това е много важно умение. Защото, въпреки, че още от детската градина ни учат да се състезаваме, за да успеем в живота си, ние трябва да се научим да се кооперираме с останалите.
3. Какво Ви накара да започнете да преподавате ?
След 20 години практика за себе си, единственият път да продължиш да се развиваш, е да започнеш да предаваш своите знания на останалите – иначе разбираш, че те са безсмислени. Айкидо ми е дала страшно много не само за развитието на тялото и физическото ми здраве, а също за развитието на моя Характер. Научило ме е на дисциплина, воля, упоритост. Помогнало ми е да приема, че “няма невъзможни неща”. Благодарение на него, моето мото днес е, че “това, което не се постига с труд, се постига с много труд”. Мисля, че тези парадигми са много полезни за днешните деца и младежи, които са свикнали да получават много неща “на готово”. А освен от семейната среда, подрастващите имат нужда от външни авторитети. Осъзнах, че имам какво да предам на по-малките и бих била много щастлива ако бъда фактор в тяхното израстване. Защото смятам, че можем да сме истински осъществени само когато помагаме за осъществяването на другите.
4. Кои са основните неща, които трябва да знаем за Айкидото, преди да започнем да го практикуваме?
Че Айкидо е неагресивно бойно изкуство. Лично според мен неговата практическа приложимост е слаба. Няма да ви помогне особено, ако искате да разрешите конфликт чрез бой. Идеята му е да ви помогне как изобщо да не влизате в конфликт. Някои треньори го промотират като ефективна самозащита, но според мен това може да доведе до заблуда на хората. Ако искате самозащита – има далеч по ефективни системи. Смисълът на Айкидо е да ви научи как да се разбирате по-добре с останалите, не как да се биете с тях. За целта трябва да преборите егото си. А това е борба, вътрешна борба. В този смисъл бойното в изкуството е насочено навътре, не навън.
5. Колко пъти седмично трябва да посещаваме Айкидо центровете?
Тренировките по Айкидо трябва да е разглеждат като обучителен процес, а не като нещо, което правим в свободното си време. Като всеки такъв процес има минимален брой посещения, без които напредъкът е незначителен. Колкото повече – толкова по-добре, но ако търсим оптимума като възможности за посещения в големия град, и въздействието, което търсим – препоръчваме регулярна практика от поне три пъти в седмицата.
6. Коя е възрастта подходяща за стартиране на спорта?
Различните школи започват от различна възраст. Някои изобщо не работят с деца, защото методите на преподаване с най-малките са различни. Колкото по-специализирана е една школа в работата с деца, от толкова по-малки може да ги вземе. Нашата школа е насочена главно към децата. Имаме общо 4 различни групи, разделени по възраст и ниво. Първата група са 4-6 годишни. Това, че най-малките са в отделна група, позволява методиката да е съобразена изцяло с техните нужди. Защото едно дете на 4 е съвсем различно от едно дете на 10. Не е ефективно да тренират заедно като регулярна практика.
7. В момента първата тренировка е безплатна. Къде могат да се запишат хората, проявяващи интерес?
До края на март в школата имаме дни на отворените врати. Добре дошли са всички деца, които искат да израства като по-здрави, по-силни и по-осъзнати личности. Повече информация и записване може да видите тук:
