Месец: април 2023

Някои от тях са добре познати, други ще ви изненадат! Интересни, закачливи, спорни – празнични поверия, които е добре да знаем. 1. Според старите хора, дете, което се роди през Страстната седмица или на самия Великден, ще се радва на крепко здраве 2. В нощта срещу Великден не бива да се вдига врява. Старите хора вярват, че ако сте твърде гръмогласни и вдигате шум в нощта срещу Възкресение Христово, рискувате да си навлечете гнева на злите сили и да привлечете в дома си лоши енергии. 3. Цели 40 са дните след Великден, в които православните християни се поздравяват помежду си с поздрава Христос Воскресе! Отговорът е Воистину Воскресе! 4. Великден се празнува не три дни, както повечето от нас си мислят, а цели седем. Тези дни са известни като Светлата седмица. 5. Вярва се, че ако минути преди настъпването на Великден отправиш молба с думите: „Възкресение Христово! Изпрати ми мъж, който да ми донесе много щастие!“, желанието ще се сбъдне. 6. Ако се подстрижеш на Велики петък, ще имаш спокойна година и ще забравиш що е то главоболие. 7. Западно поверие гласи, че на Велики петък не се перат чаршафи, защото можеш за сънуваш кошмари. 8. Според католиците на Великден трябва да си облечен в нови дрехи. Това ще ти подсигури успех и късмет през цялата година. 9. Набраният на Великден здравец носи здраве и дълголетие на притежателя си. Старите хора вярват, че именно на този ден растението притежава магически сили и лекува всякакви болести. 10. Съществува поверие, че ако жените, които дълго време се мъчели да забременеят, преспят с червено яйце в пазвата си на Великден, догодина ще се радват на рожба. 11. В някои краища на страната е било прието да се запазват черупките от великденските яйца. Вярва се, че те имат магически сили. Затова хората ги запазвали и използвали при баене против уроки. Бабите ги стривали на прах, който използвали при лечение на различни болести. 12. Първото боядисано яйце за Великден трябва да е червено. С него се прави кръстен знак върху челото на всички членове от семейството, като се започва от най-малкия. След това се поставя пред иконата в дома и след една година, на Велики четвъртък, се изнася в двора и се счупва. Ако е пълно, значи ще има берекет и здраве в дома, ако е празно – тогава хората трябва да очакват трудна година. Източник LadyZone.bg Снимка Pixabay

В деня преди Светлото Христово Възкресение (Пасха) в храма „Възкресение Христово” в Йерусалим, където се намира Божи гроб всяка година се извършва невероятно чудо – снизхождението на Благодатния огън. Благодатния огън слиза от Небето на Велика Събота само по молитвите на православните християни на свещите на Йерусалимския патриарх, който преди това влиза в параклиса, който е над Гроба Господен. Появяването на Светия Огън символизира излизането на Истинната Светлина, т.е. възкресяващия Господ Иисус Христос. Светият Огън, който е дар от Небето притежава особенни свойства и в началото след схождението (около половин час) не изгаря по никакъв начин вярващите. Ето 10 любопитни факта за Благодатния огън: 1. В Йерусалим благодатния огън е наричан – Светата светлина. 2. Най-ранните записки за схождението на Благодатния огън датират от 4 век. В цялата история на схождението на Благодатния огън, чакането продължава от пет минути до няколко часа. Понякога преди схождението на Благодатния огън храмът започва да се озарява от светкавици и огнени кълба. 3. Храмът „Възкресение Христово”, където се намира Божи гроб събира 10 хиляди души. Храмът се разпределя между 6 християнски църкви: православната, арменската, католическата, коптската, сирийската и етиопската. Но Благодатния огън снизхожда само и единствено на свещите на православния патриарх. Ключовете за храма се съхраняват от мюсюлмани. 4. Първият огън снизхожда в параклиса над Божи гроб – възпламенява кандило с масло и 33 свещи. Преди да влезе вътре в параклиса патриарха е старателно претърсван от надзирателите. 5. По време на снизхождането на Благодатния огън, когато православния патриарх се намира вътре, параклиса бива запечатан. 6. Понякога свещите на вярващите, които се намират вътре в храма се възпламеняват сами. 7. В първите минути след снизхождението, Благодатния огън не изгаря. 8. Попадащия върху дрехите восък от свещите не може да бъде изчистен. 9. Никога Благодатния огън не е бил причина за пожар. 10. Науката няма никакво обяснение за чудото на Благодатния огън. Източник: Православна България / Orthodox Bulgaria

Когато Господ страдал и възкръснал, станали големи чудеса: някои гробове се разтворили, починали светци оживели и се явили на мнозина в град Йерусалим. И до днес Христовото Възкресение се съпътства от едно велико чудо, което се наблюдава всяка година при Божия гроб, в деня преди църковния празник Великден. Ето какво точно е то: В град Йерусалим, над мястото на Господния гроб, е издигнат малък параклис, а над него – величествен храм. Всяка година на Велика събота православните получават там Благодатния огън. Той има небесен произход и в първите минути, след появата си, не пари и не изгаря ръцете и дрехите. Най-ранните сведения за Благодатния огън са от втория век след Христа. Оттогава досега всякога, в навечерието на Велика събота, загасят всички кандила и свещи в храма. Светските власти правят строг оглед дали няма оставено нещо запалено. После запечатват входа на параклиса, в който е Божият гроб. Православният патриарх на Йерусалимската Църква сваля богослужебните си одежди. В бял стихар, пристегнат с кожен колан, той застава пред входа на параклиса. Войници проверяват дали в дрехите на архиерея не е укрито огниво. После премахват печата от входа и патриархът влиза в пещерата с Господния гроб. Там цари мрак. Започва напрегнато чакане – 15, 20 или повече минути, понякога и часове. Притихнал, народът очаква отвън и се моли. Изведнъж във въздуха се появяват светлини, подобни на мълнии. Хората започват да ликуват. От северния отвор на параклиса се показва снопче запалени свещи. ОЩЕ: 10 любопитни факта за Благодатния огън А какво се е случило в пещерата с Господния гроб, разказва самият йерусалимски патриарх: „Когато вратите зад мен се затвориха, вътре цареше непрогледен мрак. Светлина се процеждаше само през два малки странични отвора. Изведнъж върху мраморната плоча на Божия Гроб забелязах по-светло петно. Отворих молитвеника си и видях, че спокойно мога да чета. Плочата върху Гроба ставаше все по-светла. После върху нея започнаха да просветват като че разпилени разноцветни бисерчета. Те се съединяваха едно с друго. От цялата плоча струеше светлина. Допрях памук до нейната повърхност и той се затопли. Докоснах с него края на свещта, а тя изпращя и се запали, сякаш беше барут“. През XVII век, при управлението на султан Мурад Справедливи, арменците подкупили турците, които владеели тогава град Йерусалим, и ги склонили да не допуснат при Гроба православния патриарх. Там влязъл арменски владика, а православните останали пред храма. Всички дьлго очаквали чудото, но Божественият огън не слизал. Внезапно се чул силен гръм и мраморната колона в двора на храма, до която стояли православните, се пропукала. През цепнатината излязьл огън. Така Благодатният огън отново бил даден най-напред на православните християни. Източник pravoslavieto.com Снимки Интернет

На Велика Събота още в ранните християнски общини символично се оплаква тялото Господне. Това е денят, когато е и погребението на Спасителя. През този ден Църквата в своите последования и молитви възпоменава телесното погребение на Иисус Христос и слизането му в Ада. Велика събота e „най-благословения седми ден“, с който приключва Страстната седмица. Това е най-дългата седмица в годината,когато постът е най-строг. Тази седмица се свързва със страданията Господни. На Велика събота се служи утреня, която започва привечер на предния ден – Велики петък. Храмът се осветява и се провъзгласява вестта за жените мироносици, дошли на гроба на Иисус Христос. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницaта, заедно с богомолците обикалят около храма със запалени свещи Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена, че живота и светлината са победили смъртта и мрака. На Велика Събота започва и празничната подредбата на храма. От траурни и в тъмни окраски илитоните и централната завеса се заменят с бели такива с празнично везмо. Различно е и облеклото на йереите, които сменят своите тъмни одежди с тържествени. Тези промени стилизирано показват триумфа на Христос над тъмните сили и грехопадението.   Вечерта преди Възкресение храмът символизира гроба, в които било положено тялото на Спасителя. Вратите са затворени, а подготовката за възкресното богослужение започва отвън, където йерейте изпълняват последните молитви. Миряни и богомолци се събират пред храма в очакване на Великото тайнство – Възкресение.  Всеки държи в ръката си свещ, с която да отнесе светлината на Словото Божие в дома си. На Великата Събота се четат 15 паремии или пророчествата за Христа, някои, от които самият Иисус Христос е говорил на учениците си. Службата на Велика Събота принадлежи вече към Пасхалната неделя. На Велика Събота християнските православни семейства полагат последни усилия за посрещането най-големия празник Възкресение Христово. Тогава обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове и козунаци. Разрешено е боядисването на яйца. Тогава се принася в символична жертва и пасхалното агне. По правило първото боядисано яйце се оставя за Богородица. Вярва се, че то има чудодейна, лечебна сила. В някои краища на страната ни дори се пазели черупките от първото яйце, които били добавяни към тестото при приготвянето на ритуални хлябове за други празници през годината както и служели за лек при болести. На други места пък първото яйце задължително се пази до иконата през цялата година, а вечерта преди Възкресение се заравя в земята за плодородие и благоденствие в дома. Източник Марица Снимка Pixabay

Продукти: 800 гр брашно (пресято няколко пъти) 200 мл мляко (топло, но не горещо) 10 гр суха мая 150 гр масло (разтопено, но не горещо) 200 гр захар 4 яйца Кората на един лимон 1 ч.л. или 5 гр ванилова есенция* 1 ч.л. или 5 гр ликьор, ром или друг алкохол За намазване: 1 белтък и Захар  

  Броени дни до Великден. Време е да украсим  дома си за празника.  Красива ваза за Великден С помощта на няколко стъклени буркана, боя или цветна прежда може да си направите красиви и ефектни вази, с които да украсите трапезата за Великден. Другият вариант е да напълните буркана с бели великденски яйца, памук или бели бонбони, а на капачката на буркана да залепите заешки уши. С помощта на боички нарисувайте очи, нос, мустаци и уста отпред, а отзад залепете памук за опашка. Как да си направите ваза с нарциси за Великден Великденска украса с прежда Направете си великденски яйца от прежда. За целта ви трябва лепило на водна основа. След като го разтворите, натопете в него конци прежда. Докато изчакате да се накиснат, трябва да надуете няколко малки балона. След това увийте преждата около балона и изчакайте да изсъхне. Когато това стане, пукнете балона. Великденска мини кошница Прави се бързо и лесно от хартия. Може да ви послужи за украса на празничната трапеза или за поставка на шарени яйца, които искате да подарите на своите близки. Другият вариант е да използвате стара картонена кутийка, която да изрежете в подходяща форма и да облепите с цветна хартия и да завържете панделка или дантела около нея. Яйца мозайка Сварете 8 бели яйца и след това ги разделете на две половини. Първите четири боядисайте, а от другите 4 изберете две, които да натрошите и обелите от черупката. След това с парчетата яйчна черупка започнете да украсявате боядисаните яйца, като залепяте парченцата с помощта на лепило. Използвайте по-заоблени черупки за дъното, за да прилепнат по-добре. Източник

Днес е Велика Сряда, трети ден от Страстната седмица, последна от живота на Иисус Христос. На този ден Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил да предаде Христос за тридесет сребърника. Днес, на Велика сряда, си припомняме и за една жена, разкаяла се блудница, която изляла драгоценен елей върху Господа в дома на Симона прокажени. Случката е описана в Матей 26:6-13 от Библията. С мирото тя Го помазала като за погребение, приживе оплаквала, омивайки нозете Му със сълзите Си и откривайки ги с великолепните си коси. За нея Той каза, че много се прощава на този, който умее много да обича. Това не се одобрило и някои от апостолите възроптали под предлог, че по-добре би било мирото да се продаде и парите да се раздадат на бедните. А Христос казал да не я смущават, защото за това й усърдие ще се разгласи по цял свят. „Защото сиромасите всякога имате при себе си и, кога поискате, можете да им сторите добро; а Мене не всякога имате.“ /Марк 14:3-9/ Голяма е разликата между спасената грешница и погиналия Юда, избран преди това за апостол. Тя отдала цялото си богатство за Христа и целувала нозете Му, а той продал за пари Учителя си с целувка. Можем да кажем, че общата тема на първите три дни на Страстната седмица е краят на света и съдът Христов. На този ден в храмовете се служи Преждеосвещена Литургия. Вечерта богослужението е Малко повечерие. Обичаят повелява да се бере здравец предимно от децата и на Разпети петък да се раздава за здраве. Не се работи никаква домакинска работа, защото се вярва, че умението ще се отнеме. Източник news.bg

Йoaн Kpъcтитeл нapичa Иcyc „Бoжият Aгнeц ĸoйтo взeмa гpexoвeтe нa cвeтa“. Aĸo paзглeждaмe Библиятa cимвoлнo, нa Paзпeти пeтъĸ Иcyc e пpинeceн в жepтвa зa гpexoвeтe нa чoвeчecтвoтo. B Hoвия зaвeт ce гoвopи зa пacxaлнoтo aгнe, в чийтo oбpaз e пpипoзнaт Бoгa. B Epycaлим имaлo eжeднeвeн пpинoc нa aгнeтa в жepтвa зa гpexoвeтe нa xopaтa. Haближaвaл пpaзниĸa Πacxa, и пo вpeмe нa вeчepнoтo жepтвoпpинoшeниe в Epycaлим, ce cъcтoялa и Xpиcтoвaтa cмъpт, жepтвaнeтo нa „Бoжия Aгнeц“. Πpaвocлaвния Beлиĸдeн cлeдвa eвpeйcĸaтa Πacxa и дo нaши дни. Xpиcтoc e влязъл в Epycaлим тoчнo нa пpaзниĸa нa eвpeитe, a ceдмицa пo-ĸъcнo, cлeд cтpacтнaтa ceдмицa, e Beлиĸдeн. Aгнeтo cъщo зaпaзвa cимвoлиĸaтa cи зa пpaзниĸa, ocтaвaйĸи нeзaмeнимa чacт oт пpaзничнaтa тpaпeзa, пъpвия дeн cлeд Beлиĸитe пocти. Снимка iStock Photos/Getty Images Източник Vesti.bg

Днес е Велики вторник, вторият ден от Страстната седмица. Според църковния канон денят е отреден за смирение. На Велики вторник Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления. На този ден Христос разказал притчата за десетте девици – пет мъдри и пет неразумни. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните – само чисти светилници. Така само първите пет били готови за идването на Спасителя. Според народните традиции първите три дни от Страстната седмица – понеделник, вторник и сряда, са определени за почистването на къщата, за миене и къпане на децата. Този ритуал има пречистващ характер и се прави за здраве. На Велики вторник момите ходят за „мълчана “ вода. Това е прясна вода, донесена от три извора. През цялото време, докато се носи, не трябва да се проговоря. Вярвало се е, че така водата остава „чиста“ и затова притежава тайнствена сила. Слагали я на скрито място и я използвали за лекуване на болести. Източник

На Велики понеделник Исус гони търговците от храма, започва Страстната седмица Страстната седмица през 2023-та година започва на 10-ти април. Това е последната седмица от живота на Исус Христос. Интересно е, че на старобългарски език „страст“ означава „страдание“. Ето защо седмицата е кръстена именно по този начин. През Страстната седмица църковните служби се отличават с възпроизвеждане на историята на страданията на Исус Христос, както и на неговите последни поучения. Християнството учи, че през последната седмица от Великия пост трябва да се замислим дали спазваме наставленията на Исус Христос, трябва да изпитаме себе си и да се опитаме до бъдем по-добри. Обичаи и традиции през Страстната седмица Исус Христос се разгневил на тълпата, която се била събрала в Йерусалимския храм на Велики Понеделник. Хората били превърнали храма в тържище, заради което той обърнал масите на търговците. Велики вторник е отреден за смирение. През този ден Божият син напътствал всички вярващи. На Велики понеделник православната църква почита Свети патриарх Йосиф – син на Свети патриарх Яков и предобраз на Исус Христос. Легендата разказва, че Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там той преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство. Подобно на Йосиф Господ Исус Христос бил предаден от евреите на езичниците, бил измъчван и страдал заради човешките грехове. На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. Денят, който е отреден за смирение е Велики вторник. През този ден Божият син напътствал всички вярващи. Велика сряда е денят, в който Юда уговорил предателството на Исус за 30 сребърника. Според обичаите на Велика сряда се бере здравец от децата, който на раздава за здраве на Разпети петък. Забранено е да се върши каквато и да била домакинска работа на Велика сряда, тъй като се смята, че ако някой не спази правилото, ще загуби това умение. Денят на Тайната вечеря е Велики четвъртък. Това е и денят на тайнственото причастие. След вечеря Христос взел комат хляб, благословил го и раздал парчета на всички свои ученици с думите: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“. След това взел чашата и казал: „Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете.“ След това Исус Христос казал на учениците си, че е предаден. На този ден се отслужва Света Василева литургия. Велики четвъртък е и денят, когато се боядисват яйцата за Великден. Става се рано и боядисването на яйцата започва. Първото яйце се боядисва задължително в червено и докато още не е изсъхнало, с него се прави кръстен знак на бузите, челата и брадичките на децата за здраве. Яйцата могат да се боядисат и в събота. Може би най-тъжният ден в християнството е Велики петък или Разпети петък. Това е денят, в който Исус Христос е бил разпнат на кръста. Този ден е посветен на страданията му. В 11 и 30 часа се изнася Светата плащеница от храма. А вечерта при плащеницата с изобразеното тяло на положения в гроба Исус се извършва опело Христово. На Разпети петък е прието т.нар. минаване „под маса“ в църквата. То опрощава греховете и носи здраве и късмет. Велика събота е денят, в който се отбелязва погребението на Господ Исус Христос. Когато той починал като човек, тялото му било подложено в гроба. Душата му отишла в ада и освободила всички пленени души. На третия ден тялото и душата на Христос отново се обединили и той възкръснал. Този ден се нарича и Душна събота, защото тогава се ходи на гроба на починали близки и се носят боядисани яйца, хляб и жито. Вечерта срещу неделя се отива до храма, където се палят свещи. Преди настъпването на полунощ всички вярващи обикалят три пъти храма, докато свещеникът чете молитви. В полунощ всички се поздравяват с „Христос воскресе!“ и отговорът е „Воистина воскресе!“. Източник: © Dama.bg