Женска кръв…, Дора Габе

Кръвта, която съзидава

светове от нежност,

скръб и слава,

мисли за нощта,

болката от всичко,

ревността до смърт,

любовта езическа.

Езически да вярваш

и да криеш по езически

от всичко,

че обичаш…

А твойта сянка

идва и ме пита

нося ли от „болката”

в очите си.

Нали ти

на нея ме разпъна пръв!

Свещена и греховна

женска кръв.

Това стихотворение е посветено на Яворов и желанието на поетесата да бъде публикувано след нейната смърт.

Според много изследователи на Яворов от тази творба става ясно, че той не е бил само нейният учител по поезия, който е дълбоко влюбен в нея и е амбициран тя да бъде първата българска поетеса, но е бил и първият мъж в живота й.