Кръвта, която съзидава
светове от нежност,
скръб и слава,
мисли за нощта,
болката от всичко,
ревността до смърт,
любовта езическа.
Езически да вярваш
и да криеш по езически
от всичко,
че обичаш…
А твойта сянка
идва и ме пита
нося ли от „болката”
в очите си.
Нали ти
на нея ме разпъна пръв!
Свещена и греховна
женска кръв.
Това стихотворение е посветено на Яворов и желанието на поетесата да бъде публикувано след нейната смърт.
Според много изследователи на Яворов от тази творба става ясно, че той не е бил само нейният учител по поезия, който е дълбоко влюбен в нея и е амбициран тя да бъде първата българска поетеса, но е бил и първият мъж в живота й.
