НИКОГА не смесвайте белина с тези 3 почистващи съставки!
Някои от най-често срещаните предмети във нашите домове може да не са толкова безопасни, колкото си мислим. Един пример? Опасностите от белина, един от най-често използваните дезинфектанти в света.
Въпреки твърденията, че е изключително безопасен, когато се използва правилно, белина продължава да бъде обект на изследване за потенциалното му въздействие върху здравето на дихателните пътища, особено при децата.
Освен това една от най-страшните опасности от белина включва това, което се случва, когато го смесите (нарочно или без да го осъзнавате) с други домакински химикали.
Какво е белина?
За да се разбере опасностите от белина, най-добре е първо да разгледаме най-често срещаните му употреби. За да бъдем конкретни, белина е дезинфектант и е препарат за премахване на петна. Много хора не осъзнават това, но белина не е предназначена да се използва като домакински почистващ препарат, а по-скоро след измиване на повърхности, за да се премахнат останалите микроби.
Белината може да бъде закупена както в течна, така и в прахообразна форма.
Може да се използва за унищожаване на микроби, унищожаване на плевели и избелване на дървесна маса.
В зависимост от вида на белина, която получавате, тя може да съдържа или не хлор. Обикновено избелващите средства съдържат активна съставка на хлор (натриев хипохлорит) или водороден прекис.
История
През 18 век четирима учени направиха открития, свързани с хлора, които поставиха началото на създаването на хлорна белина, както я разбираме днес.
Карл Вилхелм Шееле от Швеция открива хлора през 1774 г. (въпреки че думата „хлор“ не се използва за неговото описание до 1810 г.). Френският учен Клод Бертолет е първият, който създава натриев хипохлорит и разпознава хлора като избелващ агент. Друг французин, Антоан Жермен Лабарак , открива, че хипохлоритите работят за дезинфекция.
И накрая, Чарлз Тенант от Шотландия реши, че комбинирането на хлор и вар ще доведе до най-добрите резултати за избелване, известни по това време. Той получи патент през 1798 г. за измислицата си.
От страна на водородния прекис: ученият Луис Жак Тенар произвежда веществото за първи път през 1818 г. То не се използва за избелване до 1882 г. и след това става популярно в търговската мрежа през 30-те години.
Основни приложения на белина:
- Саниращи тоалетни чинии
- Саниращи подове
- Отстраняване на петна от чаши / съдове за напитки
- Добавяне на блясък към стъклени предмети
- Избелване на дрехи и премахване на петна
- Почистване на външни мебели за отстраняване на повреди от плесен
- Премахване на мухъл / плесен
- Помощно средство за измиване на прозорци
Опасности от белина
1. Не се смесва добре с другите
Една от най-големите опасности на белина е, че тя е опасна, когато се комбинира с редица други продукти. На всички продукти за избелване има предупредителни етикети за това никога да не се комбинират с консумативи, съдържащи амоняк или „други домакински химикали“, но как е възможно това да се следва?
Нека да разгледаме какво се случва, когато белина се комбинира с различни вещества.
Белина + амоняк
Смесването на белина и амоняк може да бъде потенциално смъртоносна комбинация. Когато амонякът и белината се комбинират, хлорът в белина се превръща в хлораминов газ. Излагането на хлораминов газ може да доведе до:
- Кашлица
- Гадене
- Задух
- Влажни очи
- Болка в гърдите
- Дразнене на гърлото, носа и очите
- Хрипове
- Пневмония / натрупване на течност в белите дробове
Амонякът се намира самостоятелно като почистващ агент и в някои препарати за почистване на стъкла. Още по-страшно е, че в урината има амоняк, което би трябвало да доведе до още по-голямо внимание, когато почиствате всичко, замърсено с урина.
Белина + киселинни продукти
Друг тип често срещана категория почистващи продукти са киселинните почистващи препарати. Това включва оцет, някои препарати за почистване на стъкла, препарат за миене на съдове, почистващи препарати за тоалетни чинии, почистващи препарати за оттичане, средства за отстраняване на ръжда и препарати за тухли / бетон.
Както при амоняка, тази комбинация причинява отделянето на опасен газ – този път обаче това е хлорен газ.
При дори малки нива за кратки периоди от време хлорният газ причинява реакции като:
- Дразнене на ушите, носа и гърлото
- Проблеми с кашлица / дишане
- Парещи, сълзящи очи
- Хрема
След дълги периоди на излагане, тези симптоми могат да преминат към:
- Болка в гърдите
- Тежки проблеми с дишането
- Повръщане
- Пневмония
- Течност в белите дробове
- Смърт
Възможно е хлорният газ да се абсорбира дермално (през кожата) и да причини болка, възпаление, образуване на мехури и подуване. Киселината може да изгори кожата, очите, ушите, носа, гърлото и стомаха.
Белина + Алкохол
Много хора виждат почистването с алкохол и ацетон като много доброкачествени като почистващи препарати. Когато обаче тези вещества се докоснат до белина, те създават хлороформ … Знаете ли, нещата във филмите, които похитителите използват, за да избият хората.
