Етикет: почит

Днес на 6 май имен ден имат 6 май – Галя, Ганка, Ганчо, Генчо, Гео, Георги, Георгина, Гергана, Гинка, Гиньо, Гиргин,Гиргина, Гоце, Гюро, Гюрга, Гюргелена, Йорго, Порица Честит имен ден на всички именници.

На 6 май почитаме един от най-големите християнски празници – Гергьовден. Може би е един от най-големите български празници. Името Георги е едно от най-често срещаните имена в България, дори може да се каже, че изпреварва Ивановците. Така празника предвещава лятото свързва се с много обичай свързани със земеделието, скотовъдството и здравето. На този ден отбелязваме още Ден на храбростта и Българската армия. Това е ден, в който свеждаме глава пред героизма и патриотизма на българските офицери, сержанти и войници.Смелост и увереност във всяко начинание! Празникът е официално учреден на 9 януари 1880 г. с указ № 5 на княз Александър I Батенберг.  Иконите на Свети Георги Победоносец се изобразява на бял кон пронизващ змея с копие. Светията е почитан както от християни, така и от мюсюлмани. Празнуват българските овчари и хората, занимаващи се с овцевъдство. Професионален празник и на всички, които се занимават с българската етнография. Традицията на Гергьовден е да се яде агне. Съществува легенда за обреден ритуал, че на Гергьовден агнето се коли до бяла стена на къща или друга стопанска постройка. Кръвта, която блика от прерязаното гърло на агнето по правило облива стената. По петната, които остават, се гадае каква ще бъде годината – добра и плодородна или бедна. Друг ритуал повелява, кръвта на закланото гергьовско агне да се поръси по земята, за да носи плодородие. Народът разделя годината на два цикъла: летен – от Гергьовден до Димитровден, и зимен – от Димитровден до Гергьовден. Нека във всеки дом да има здраве, вяра и благоденствие, нека бъдем по-смели, по-успешни и по-добри! На всички именици пожелавам да носят името си с гордост! Честит празник! Името Георги означава земеделец – гео (земя) и ерго (работя)                                                                                     Един от най-големите традиционен християнски празник: Гергьовден Знаете ли, че на този празник има традиция, най-ранобудният в къщата излиза да бере коприва, която след това удря в ходилата на всички у дома, за да прогони злото.

На 5 юли българският народ отбелязва Летен Атанасовден, който е свързан с началото на жътвата. Вярвало се е, че на този ден лятото се преполовява и св. Атанас, облечен в топъл кожух отива при Бог да моли за зима. Празникът е съпътстван от ритуали и магични действия. В Родопско се колят общоселски курбани, раздават се погачи за берекет и дъжд. В западните райони на страната св. Атанас е покровител на орачите а в източните на празника се изпълняват обичаите Герман и Пеперуда. Празникът на св. Атанас Летни е познат и като „среди лято” и бележи прехода към нов, летен земеделски цикъл. В планинските райони, където житата узряват по-късно, наричат празника Жетвар, защото в този край на него започва жътвата. Това е съпроводено с извършването на обредни магически действия. Пръв зажънва най-възрастният жетвар или човек с „лека ръка”. Той хвърля първите класове напред и благославя: „Бог напред, ние след него!” Първият сноп се връзва с червен конец и се изправя с благословията: „Хайде, таз година те вдигам, ама догодина хич да не мога да те изправя!” Върху него постилат нова, чиста кърпа и отгоре й слагат пари – дар на жетварите за първия сноп. За да нямат болки в кръста, когато се навеждат да жънат, жетварите се опасват с отрязаните житни класове. „Царят” или „майката” на нивата, т.е. двойните житни класове, се запазват. След края на жътвата мома, която има живи родители, ритуално сплита тези класове на плитка с червени конци, украсява ги със скилидки чесън и сребърни парички. Наричат тази плитка „Богова брада”, „брада на нивата”, „нивнина” или „коса” и я запазват до следващата година. Когато започне сеитбата, взимат зърна от Боговата брада и ги смесват със семената за посев, за да е богата реколтата. В южните райони на страната брадата оставят в средата на нивата с пожелание „да остане там берекетът”. В Тракия Летния Атанасовден и деня след него наричат Света Черна, Баба Черна, Черен ден. Според народните представи Баба Черна се криела, подобно на чумата, във вълната. Ако жените не я почитат и работят на нейния празник, тя ще ги накаже, децата им ще се разболеят от „черната болест” и „Света Черна ще почерни къщата им”. Затова на този ден стопанките колят на къщния праг черна кокошка – жертва за Баба Черна. Обичаят се нарича „Кокоша църква”. После готвят кокошката с ориз и я раздават на съседите с пожелание: ”Вземи си за свети Атанас и за Баба Черна, че да ни пазят от болести!” Перата от жертвената птица се запазват за лек и с тях бабите кадят болни и урочасани деца. Източник http://balkansko-shops.bg/ Снимка Pixabay